Симеон Пиронков

...Някъде през 1996 година разбрах, че трябва да пиша за Симеон Пиронков (1927-2000). Тогава той вече беше създал “Паметта на едно пиано”, но творбата още не беше изпълнена. И все пак след Концерта за флейта, песните по Емили Дикинсън ми стана ясно, че в него живее бъдещето на българската музика. Заради това и трябваше да напиша за Симеон Пиронков. Вече беше излязъл първият том на моята книга за Л.Пипков, беше ми ясна и по-нататъшната й структура и ми се струваше, че съм готов за по-нататъшни изследвания от монографичен тип. По-късно разбрах, че за Пипков и за Пиронков не може да се пише по един и същ начин – те са много различни като структура на съществуването. Не му казах за намеренията си и все се уговаряхме да се видим, да си приказваме. Така се случи, че първото цялостно нещо, което написах за него беше “Малък реквием”. Едва в граничните моменти от живота на твореца се налага цялостност във виждането за него...

Проф. Иван Хлебаров