Разгаданата усмивка

Представяме ви романтично-лиричният подарък за Вашия партньор.

Поетът е подбрал стихотворения за вечно сложните отношения между партньорите, които се усложняват още повече от бързо разместващите се обществено-политически пластове на епохата в страната и в света. Укорителната ирония нерядко се превръща от само себе си в примирителна и дори опрощаваща, защото макар и да сме паралелни светове един спрямо друг, галактиката ни е обща и сме длъжни да крепим космическата хармония. Книгата "Разгаданата усмивка", или "Книга на жените", е юбилейно издание по повод 90-годишнината на автора и съдържа произведения, създадени в периода 1961 - 2021.

ДНЕВНА ЛЮБОВ
Идваше денем при мене жената омъжена.
Идваше весела, не идваше тъжна.
Радваше се, че можела да открадне
от живота любов и то посред пладне.
Но имаше странния навик да пали нощната лампа.
Ставаше светло като на театрална рампа.
Не съм знаел, че действително осветявала драма
с тая лампа жената, и то голяма.
Бяха даже и дневните срещи за нея разкош,
но мечтаеше тя за любовна нощ
и запалената лампа й даваше тая
илюзия, че среднощ е дошла в моята стая.
Може би обществото съвсем не греши,
когато говори за тъмните женски души.
Но ето че понякога се случва, нали,
една нощна лампа да ги осветли...

УБИЙЦАТА
На родственицата далечна баба Дора,
наскоро върнала се стара от затвора,
където казваха, че влязла като млада,
поклонник беше детската ни кавалкада.
Към най-любвеобилната от всички баби
търчеше всеки лакомството й да сграби.
Любовникът й бил пъдар и имал пушка,
с която той успял мъжа й да ошушка
освен по нейно поръчение идейно,
и при участие на място нейно дейно.
Родителите ни разказваха с омраза
това, но то от бабата не ни отказа.
Било какво било, но да не става дума
да се лишим от лукчето и от локума.
И аз в живота патил съм от хора с маски,
но пък от леди Макбет съм получил ласки...

РАЖДАНЕТО НА АФРОДИТА
В село, в кътче ужким скрито,
ала явно дяволита,
гола в дървено корито
къпеше се Афродита.
Не на видеокасета,
не на цветна снимка порно
аз я гледах в пубертета,
а на живо и безспорно.
Права докато се реса,
стичаха се струйки тънки
да ми кажат точно где са
най-божествените гънки.
Както в онова корито
над оскъдната му пяна,
сигурен съм, Афродито,
не си била тъй желана.