Личности и феномени

     КОЛЬО ПОПОВ – ЕДИН ОТ ЧЕРВЕНАТА КНИГА

     Кольо Попов! Така се наричаше плевенският “оазис”, към който се стремяхме всички млади водачи на кервани, натоварени с творчески мечти и илюзии. Денем те изгаря слънцето на идеала, нощем те вкочанява бездушието и недоверието. Звездите са толкова слаба утеха, че може да я наречеш своя. Но ти е нужна глътчица разбиране и вяра в теб. Един от тези скитници преди 50 години бях и аз. Затова познавам спасителната магия на оазиса.
     Сега не мога да си спомня какви точно длъжности е заемал Кольо Попов. В читалището, в културния клуб, в общинския съвет?!... Разбирам, че това никога не е имало значение за мен. Интересувал ме изворът, извиращ от сянката.
     Кольо Попов организираше концерти, изложби, литературни вечери, представяне на книги. Канеше ни и ни посрещаше като чудотворец. Защитаваше ни (имаше от какво) като ангел спасител. А вечер, след успеха или неуспеха, приличаше на Странджата от “Немили-недраги”. И всичко това той го правеше без корист, без славолюбие, без пози. За нас беше изворът, за него беше сянката. Кольо не правеше разлика между хора от провинцията и хора от столицата, между творци във възход и творци в немилост. Той си имаше свой собствен камертон, който разделяше фалша от верния звук.
     Говоря в минало време, защото това време е минало, скъса се и се разпиля като броеница, която никога вече няма да се събере.
     Васил Попов, Цветан Стоянов, Георги Марков,Коста
Павлов, Петър Ковачев, Светлин Русев, Тома Трифоновски,
Васил Луканов,Димитър Манолов. Като че ли вече всички живеем в други, различни светове. Минали са невъзвратими епохи.
     За своето себеотрицание накрая Кольо получи такава награда, че трябваше да го търсим в затвора. Чиновническата завист му беше скроила любимата си клопка. Бил дал повече на някакви артисти. Не повече. Кольо даваше много, много повече, но не от общинската каса, а от себе си даваше той, от своя живот, от своя дух.
     Хора като Кольо Попов винаги са били изключителна рядкост. Такъв беше Начо Културата в Пловдив. Такъв продължава да бъде Николай Антикаджиев или, както го знаят всички – Антиката. Ето, в имена и прякори те носят и винаги ще носят същността си. Но днес, доколкото ги има, те трябва да бъдат записани в Червената книга на застрашените изчезващи видове. Защото следваща книга е черна.
     Пиша тези бързи и недостатъчни редове, за да изразя безкрайната си благодарност към Кольо Попов за извора, от който съм пил смелост и съм си измивал заслепените очи.

                                                       Любомир Левчев