Приспивателният дрозд

ПРИСПИВАТЕЛНИЯТ ДРОЗД

На долапа има прахче,
ей такова, като грахче.
А, за лапане ли? Не,
за спане.

Но една мушица,
истинска гладница,
хич не се стърпя,
лапна прахчето за сън.
Излетя навън,
но й се доспа.

Както я сънят обзема,
с прахче-грахче във корема
я намери дрозд.

Дълго той не зяпа,
ами я излапа
и навири нос.

После в жиците гладника
кацна и зачурулика.

Както пееше тогава,
почна да се свечерява.
Както си стояха,
всички се прозяха.

Сънчо полетя след птиците,
по лъките и гориците,
също и по жиците.

Тъй например слона
вдигна телефона,
от пиукане приспан,
се зави с ухо-юрган.

Легнаха чорапки свити,
сън замрежи им очите.
Зебрите, все важни дами,
се облякоха в пижами.

Всички влакове нормални
станаха с вагони спални.

В магазина раци кални
искаха чували спални.

Да си купят, ама как?
В целия търговски дом
продавачките на крак
спяха вече стоешком.

Где ги спалните чували?
Всички раци, замълчали,
тръгнаха си заднишком,
а по-точно – сънешком.

– И така, разбрах, че
всеки спи. А аз?
Търся свойто прахче!

Беше на долапа
само преди час!
Кой ми го излапа?

Клюмам със глава –
дреме ми се и на мене.
Пиша аз това
стихотворение.

Но почакай!
В стиховете
пее като гост
приспивателния дрозд:
– Загаси, поете!

Ух,
и дори мушицата
от коремчето му чух:
– Пи-пи, пи-пи, пи,
и поета спи!

ВЪЛШЕБНИКЪТ ОТ БРАТИСЛАВА

     Този вълшебник се нарича Любомир Фелдек. Пише стихове за възрастни – и те са толкова хубави, че се харесват на всички възрастни. Пише също така стихове за деца – и те са толкова хубави, че се харесват не само на всички деца, но и на всички възрастни. Много сериозен човек, с брада, гледа строго и носи странни очила – едновременно се оглеждат в едното им стъкло слънцето, а в другото – луната и звездите. Затова в книгите му има толкова неочаквани и весели неща.
     Той има пет деца. Но като деца на вълшебник, те също така са герои на много негови приказки...
     Любомир Фелдек е написал няколко десетки книги за словашките деца, коя от коя по-хубави! Превел е много стихове от много езици, също и от български. Аз пък преведох негови стихотворения от словашки, за да се усмихнете и вие.

                                                                        Димитър Стефанов

БЕЛЕЖКА ЗА АВТОРА

     Любомир Фелдек е роден на 9 октомври 1936 година в Жилина. В Братислава завършва словашка филология. Дългогодишен редактор в различни издания, изявил се и като обществен деец, писател на свободна практика.
     Той е един от най-видните съвременни словашки писатели, поет и драматург, прозаик и есеист, автор на приказки, преводач. Любомир Фелдек обогатява словашката поезия и детската литература с нови образи и проникновени идеи. Два пъти е номиниран за почетната международна Андерсенова награда за книгите си „Синята книга на приказките“ (1974) и „Голямата книга на словашките приказки“ (2003). Приказки пише и превежда до днес, което се вижда и от последната му „Голяма книга на европейските приказки“ (2017), в която е представен и български автор.
     Досега на български език са излезли три негови книги в превод на Димитър Стефанов: „Кехлибарен свят“ (1985) – стихове за деца, „Слънчогледите отлитат на юг“ (2004) – стихове за възрастни и „Синовете на годината“ (2011) – приказки.