Сянката на мравката

Обръщам се назад
и ти разказваш своята история.
Поглеждаш ме,
изпиваш бира
и си тръгваш.
Тъй както аз отдавна си отидох.
Оставих само моята усмивка –
с две усмихнати очи за спомен.

В Гуанаха има само спомени.
Изпратени писма, в които пише –
“Къде е твоята усмивка?
Кога ще се завърнеш в Гуанаха?
Усмивка толкова огромна няма.”

Да, моята усмивка е в България.
И тук ще бъде – винаги, завинаги.
Ще бъде още по-огромна,
по-огромна от България,
от Хондурас
и от света.
Защото слънцето е в нея спотаено,
тропическото слънце на Америка.